НАВЪСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЪ̀СЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навъсякато прил. 1. За вежди — който е свит, надвесен към носа и над очите обикн. поради недоволство, лошо настроение, замисленост и др.; свъсен, намръщен, смръщен. А Иван, като гледаше черната къдрава коса на Станкулов,.., надвисналите над очите му навъсени вежди,.., мислеше си: "Наежил се като бик". М. Марчевски, П, 202. Сините му очи хвърляха студена светлина през навъсените вежди. П. Константинов, ПИГ, 164. // За лице, израз и под. — който изразява, показва лошо, невесело настроение, разположение; намръщен, свъсен, смръщен, начумерен, намусен, нацупен. Капитанът ги [скъпоценните дреболии] пое,.., без да поблагодари,с мрачен и навъсен израз, сякаш му поднасяха отрова. П. Вежинов, ДБ, 109. Най-напред по пътеката върви един великан, същинска мечка, с малко навъсено, сурово лице. След него бърза дребничък, весел и приветлив момък. М. Гръбчева, ВИН, 154.
2. Който има свити вежди и сърдит, мрачен израз; намръщен, свъсен, смръщен, начумерен, намусен, нацупен. Тогава чирачето се развикало уплашено: "Помощ! Помощ! Райчо се удави!" — А той не се удавил, нали?" — попита Рашко с притаен дъх. Филип го изгледа навъсен. — Потърпи де, все ме прекъсваш! П. Стъпов, ГВ, 25. И пак, като че нищо не беше се случило, на другата сутрин дядо Иван и Бърни работеха. И двамата бяха навъсени и мълчаливи, работата им сякаш нямаше край. Й. Йовков, ЖС, 220. Преди години,.., аз си представях крадците като навъсени, страшни хора, с дълги ками и барабанлии пищови, готови да надупчат кожата на всекиго, който се изпречи на пътя им. ВН, 1958, бр. 2095, 4.
3. Прен. Който е тъмен, неприветлив и вдъхва нерадост, лошо настроение. Високите здания стърчаха навъсени, неприветливи, настръхнали сякаш от настъпващата зима. Ал. Бабек, МЕ, 145. На лявата страна на двора е едно ниско, мрачно, навъсено каменно здание. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 44. // За небе, природа, време — мрачен, тъмен обикн. поради облачност, дъжд, мъгла; свъсен, намръщен, смръщен, начумерен. Обикновено времето в края на април беше студено, ветровито. От билото на планината слизаха навъсени облаци и често в равнината валеше дъжд. Ив. Мартинов, М, 34. През отворената врата на кръчмата, през мътните стъкла на широкия ѝ прозорец надничаше навъсената ноемврийска вечер. Д. Талев, ГЧ, 73-74. Отдавна премина и лято, и пролет, / безмълвно пристъпя навъсена зима. В. Карагьозов, Избр. пр, 52. И тук, на този връх / ме връхлетя [змея] с гнева си: / над мен димяха небеса навъсени, / събаряха се ветровете / и оглушаваха ме мълнии. Ст. Пенчева, Худ. С I, 327.