НАВЪСЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЪ̀СЕНО нареч. С мрачен вид, израз; свъсено, намръщено, смръщено, сърдито, начумерено, нацупено. — Добри са, които добре плащат... А тия ни платиха добре... — А може и да не платят... — Виж — за туй бъди спокоен, ще платят! — каза навъсено капитанът. П. Вежинов, ДБ, 20. Врата скръцна и момичето отскочи от прозореца. Пред нея стоеше госпожата. тя я изгледа навъсено: — Не гледай из прозореца, моме, ами кухнята, кухнята! Г. Райчев, ЗК, 21. В пристъп на сурова нежност тя [майката] ги погали и целуна по бледите лица. А после, сякаш съжалявайки за постъпката си, която можеше да ги [децата] разглези, заповяда навъсено: — Вървете!... Д. Димов, Т, 268. ● Обр. И толкова тясно, че човек няма къде да се обърне, ами седи по цял ден и по цяла нощ и не знае навън ден ли е, нощ ли е, слънце ли грее или пък .. облаци ходят навъсено по небето. Й. Радичков, НВ, 6. То осветляваше само горнята половина на стената; долнята ѝ част оставаше в сянка, както и целият усоен дол.., и високите зъбести карпи от запад, надвиснали навъсено. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 6.