НАВЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЯ̀ЗВАМ¹, -аш, несв.; навя̀жа, -еш, мин. св. навя̀зах, св., прех. Диал. 1. Навезвам¹, навязувам.

2. Навързвам¹ (Н. Геров, РБЯ). навязвам се, навяжа се страд.

НАВЯ̀ЗВАМ², -аш, несв.; навя̀жа, -еш, мин. св. навя̀зах, св., прех. Остар. Книж. Налагам нещо на някого; навързвам3. По наше разбиране поученията на историята трябва да бъдат използувани от нас, от народа, преди ние да имаме право да ги навязваме кому да е. Пряп., 1903, бр. 4, 1. навязвям се, навяжа се страд.

— От рус. навязывать.