НА̀ВЯК

НА̀ВЯК1, мн. на̀вяци, след числ. на̀вяка, м. Нави.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НА̀ВЯК

НА̀ВЯК2, мн. на̀вяци, след числ. на̀вяка, м. Прелетна птица, голяма колкото едър гълъб, с дълга, закривена надолу човка, с кафеникав цвят и изпъстрена с шарки, която живее по блатисти места и се храни с насекоми, водорасли, семена и пр.; голям свирец. Numenius arquatus. Отвреме-навреме те [птиците] излизат, въртят се ту над единия, ту над другия бряг и тогава издават приятни звуци, сякаш някой се опитва да засвири с флейта. Това са големите свирци, навяците, степни птици. Ем. Станев, ЯГ, 70.

Списък на думите по буква