НАВЯ̀Т

НАВЯ̀Т, -а, -о, мн. навѐти. Прич. мин. страд. от навея като прил. Навеян, навян. Катеричката се разсмя толкова силно, че наветият сняг пред дупката ѝ се изтърси към земята. П. Бобев, ГЕ, 38. Навята шума. Навети листа.

Списък на думите по буква