НАГ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Поет. Гол, разголен, оголен. По Фрини знак, зад стройните колони, / .. / се появи харита Агатея, — / сама се тя таз вечер появи, / не в рой танчарки както други път / и не в хитон, тъй както друга вечер, / а нага — само тънък син воал / заметнала през кършена снага. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 33. Мечта, душата ми лежи пред мене нага, / попукали са устните ѝ жад и зной. П. К. Яворов, Съч. I, 169. Не съм от блясъци пиян, но моята душа е нага, / но моята душа е блян. Н. Лилиев, С 1932, 34. Тъй чрез шест най-малко предположения доблестнийят Е. е мислил, че ще опровергае простата и нага истина. Н. Михайловски, ИИ (превод), 99.