НАГА̀ЖДАМ

НАГА̀ЖДАМ1, -аш, несв.; нагодя̀, -ѝш,

мин. св. -ѝх, и (диал.) нагадя̀, -ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. С движение, разместване поставям нещо правилно, на подходящо място; нагласям, намествам, нагодявам. Ти ме наблюдаваше безмълвно с една мрачна подозираща искра в погледа. Вдигнах си куфара, нагодих каишката на чантата си през рамо и се заизкачвах отново, без да поглеждам към тебе. Бл. Димитрова, О, 62. Детето примига с очи, направи опит да се изправи на крака, но отново отпусна глава, сложи я на бащиното си коляно. Филчо нагоди добре коляното си, помилва сина си и го остави да спи. К. Петканов, Х, 24. Добри почнал прилежно, уви, пак без учител, да учи цигулка, нагаждал малките си пръсти за песните, които майка му пеела. Ст. Грудев, ББ, 11. — Червена ли съм много? — каза тя, като седна при Милка заморена със силно вълнующи се гърди и взе да си нагажда капелата. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 62.

2. Приспособявам, адаптирам; нагодявам, пригодявам, пригаждам. Радостта често ги спохождала [хората], защото вземали от земята само това, което им трябвало и без което не могли. И защото не вървели срещу природата, а нагаждали живота си според нейните закони. А. Гуляшки, ЗВ, 8. По-нататък по улиците трудно се вървеше. Добре, че всички отиваха в една посока — така му оставаше само да нагажда крачката си с крачките на тълпата. А. Наковски, БС, 146. Тая повест [Нонкината любов] е благодарна за театрално пресъздаване,.. За опитния театрал не е много трудно да претвори подобна белетристична творба, да я нагоди към сценичните закони на театъра. ЛФ, 1958, бр. 48, 2. Странете, каже [Хофман], от излишък в каквото и да било;.., поимайте чист въздух, нагаждайте си храната според направата на снагата си. Н, 1881, кн. 6, 464.

3. Диал. Нагласявам (в 1, 2, и 5 знач.); нагодявам. Калфите обтегнаха платното на дъното на стаята, нагодиха всичко тъй, както показа ерменецът Киркор — ръководителят на представлението. Д. Немиров, Б, 177. Само да не ми го разплакваш като ей тая вечер, дето си го нагодила да чете без книга. Л. Александрова, ИЕЩ, 151. А той?.. Радваше се Гени много и я обичаше.. Какви премени ѝ беше нагодил, какви обуща, какъв поес! Т. Влайков, Съч. II, 20. Сетне подхвърли бобените зърна,.., за да види дали ще се оженя наскоро. Така ги нагажда, че в края на краищата остават две-чифт. Кр. Григоров, Р, 205. Яз съм, маме ле, нагодил / на сянка овца и кило, / и кило, мале, ечемик. Нар. пес., СбНУ ХХХVХ, 103.

4. Прех. и непрех. Остар. и диал. Грижа се, погрижвам се за някого или нещо, като му нагласявам, приготвям нещо. Докато кравите ядяха, Христака беше все помежду им — прибираше храната пред тях, нагаждаше им, подканяше ги. Ил. Волен, МДС, 193. Стрина Венковица ем гледаше по-скоро невястата да земе сама да си реди и къпе детето,.., ем ѝ беше някак мъчно да го остави: тя бе свикнала с тая работа и мило ѝ бе да нагажда унучето си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 270. Ако е чиновник вижте как си дръжи и връти войниците, ако е стопан, как си ряди и нагажда ратаите и слугите. Й. Груев, ССП (превод), 317. нагаждам се, нагодя се страд. За щастие обущата се хванаха на краката ѝ [на Николинка]. Само каишките малко я стягаха, но не беше трудно да се нагодят. Г. Райчев, ЗК, 22. Тя не можеше свободно и усетно да почувствува тая радост, защото цяла бе погълната от грижи и разпоредби: нали трябва и детето да се реди, и родилката да се нагажда. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 263. Програмата на революционните синдикати в село трябва да се нагажда към изискванията на момента. Раб., 1934, бр. 2, 3.

НАГА̀ЖДАМ СЕ несв.; нагодя̀ се св., непрех. 1. Приспособявам се, адаптирам се; нагодявам се, пригодявам се, пригаждам се. Всички ние се влияем от хората, с които общуваме , нагаждаме се към техния език и говор и даже заекваме, когато говорим с пелтеци. А. Дончев, СВС I, 29. Моторите загърмяха, самолетът отново затича лудо по пистата,.. Докато се нагодим и свикнем отново с пътуването, радиотелеграфистът се обади: — Изскочихме от Чехословакия. Летим вече над Германия. Г. Белев, КВА, 27. Лисицата е доказала, че добре се нагажда към всички условия. Х. Тулешков, ХЖ II, 9. Докле то [новороденото] спи, нагаждат му ся вътрешните оръдия за нов живот. Й. Груев, КН 7 (превод), 62. // Приспособявам се към някого или към обстановката, като изменям на същността си или заобикалям определени правила на поведение, обикн. с користна цел. Милков знаеше какво да мисли за Кадански и как да постъпва с него. Не беше ли той от ония типове, киито властвуват над слабите, а пред силните се нагаждат? К. Петканов, ДЧ, 256. Всъщност, не бе стоял никога на опашката макар- .. — да не бе нито умен, нито способен и макар да нямаше никакви особени връзки нагоре и да не знаеше дори да се нагажда. П. Вежинов, ВП, 46. Поетът се превръща в глашатай на масите. Това, разбира се, не значи, че поетът.. пее не онова, което му е лично нему присърце, ами се нагажда към колектива. Г. Бакалов, Избр. пр, 369.

2. Диал. Променям местоположението си, състоянието си, нагласявам се, за да ми е удобно, за да съм в удобно положение. Понякога пък, Мургата сама се нагажда покрай някоя нива, където тревата е цяла, пасеше там и не посягаше на хляба. Ил. Волен, БХ, 29.

НАГА̀ЖДАМ

НАГА̀ЖДАМ2, -аш; нагадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. 1. Подразбирам, до‑

лавям отчасти нещо, досещам се за нещо; догаждам се, нагадвам, нагатвам, нагатнувам. При това не трябва да ся допущат ни отвлечен язик и обилие на риторически фигури,.., зачтото децата от такива изражения само половината от историята щат можа да разумяват или нагаждат. Г. Йошев, КВИ, ХIII. Saint-Martin твърде право е нагадил, че Волга река е названа от славяните с това славянско имя. БС, 204.

2. Споменавам, намеквам; загатвам. Неции [някои] нагаждат, че в тая буна [в Индия] са помесени руси и персиянци. БД, 1857, бр. 5, 20. Хотя и да ся явили.. дохождание Мациново у Лондон, обаче някои си,.. мислят, че ся е пак вратил в Генова.. Третии нагаждат, да ся го усетили в Тоскана. БД, 1857, бр. 6, 23. нагаждам се, нагадя се страд. нагажда се, нагоди се безл. Нагаждало са още, че на първото заседание [на конференциятя] генерал Игнатиев ще да предложи за автономията на славяните у Б. [Балкански] полуостров. НБ, 1876, бр. 51, 203.

Списък на думите по буква