НАГАЗИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГА̀ЗИЩЕ м. Остар. и диал. Болест, зло, напаст. Тоа тавче, му било останало у жената от деда, предеда,.. било много лекоито за секакво болес: от тугьо нагазище, от самовилски работи. СбНУ VI, 95.