НАГИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЍЗВАМ, -аш, несв.; нагѝзна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нагѝзнат, св. 1. Непрех. За предмети, дрехи, обуща — пропивам се, просмуквам се от някаква течност, от влага; намокрям се, подгизвам. Нагизнали бяха от мокрота зидовете и портите, влажно блестяха камъните по калдъръма на улиците, сърдито шумеше реката през града. В. Геновска, СГ, 163. То [кучето] нито веднъж не стана, за да отърси нагизналата си козина, не се отмести под стряхата на сушина, а лежеше спокойно, загледано в афишите. Й. Радичков, БФ, 50. Спасеният бунтовник стоеше на дървото, цял нагизнал във вода и треперещ от студ. Л. Стоянов, Б, 184. Небето се намръщило, ръми, по локвите се пукат мехурчета, а краката ми нагизнали, се хлъзгат по пътя. Ст, 1968, бр. 1181, 3.

2. Прех. Рядко. За вода, течност — силно намокрям, навлажнявам нещо. Просторната строителна площадка на Кремиковския металургичен комбинат е замрежена от спокойно падащия дъжд, който бавно нагизва чернозема и ватенките на строителите. ВН, 1961, бр. 3009, 2. нагизвам се, нагизна се страд. от нагизвам във 2 знач.