НАГИЗДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЍЗДВАМ, -аш, несв.; нагѝздя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С красиви предмети или дрехи и под. гиздя докрай някого или нещо; докарвам. пременявам, нагласявам. На връх Великден тя се запретна сама да среши Радка, сама да я нагизди. Ил. Волен, ДД, 114. И повлякоха се по неин [на царицата] пример и подобие боляри, владици, свещеници.. Нагиздиха те с бисери и сребро тялото си по подобие на византийката, а оголиха от господната благодат душите си. М. Смилова, ДСВ, 83. Нали е той на мама хубавеляк, / нагиздих го в неделя, / излязох с него към хорото. М. Петканова, ЦТ, 56.

2. Придавам красив, приятен вид на нещо, правя го хубаво, гиздаво; разхубавявам, разкрасявам, украсявам. Още от ранна пролет я [лодката] стъкмих, изтърках подводната боя, боядисах я с черен лак и я намазах с парафин.. С една дума, нагиздих я, та стана истинска красавица. П. Льочев, ПБП, 26-27. " — Райно Радке ле, любе ле, / още ме малко почакай, / дорде на Стамбол да ида / приматя да си накупя, / дюкенче да си нагиздя." Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 287. нагиздвам се, нагиздя се. I. Страд. от нагиздвам. II. Възвр. от нагиздвам в 1 знач. Откъм селското хорище се разнесе игривият глас на свирката, писна в ушите на Стиля и тя се забрави от радост. Бърже раздигна трапезата, нагизди се, накичи се и изхвръкна от къщи. К. Петканов, ОБ, 78. Лахо беше окачил всичките си украшения: зелени коланчета и цветя,.., големи обици от мидени черупки.. Това беше най-красивата премяна, в каквато можеха да се нагиздят туземците. М. Марчевски, ОТ, 91. ● Обр. Великата събота надяна венец от чудни елмази. С най-ситни везма се нагиздиха дворищата, а градините изпълниха въздуха със сладък мириз. К. Петканов, СВ, 64. Столицата се нагизди великолепно, за да посрещне своя княз. С. Радев, ССБ II, 218.