НАГЛАВА —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ГЛАВА̀ нареч. Само в съчет. : Излизам / изляза наглава с някого, с нещо. Разг. Успявам да се преборя с някого, обикн. като надвия на упоритостта му, или да се справя с трудностите на някаква работа, някакво дело; справям се, оправям се. [Селяните] отминаха напред, не искаха да се разпространяват с Мирча. В селото нямаше човек, който да излезе наглава с него. К. Петканов, СВ, 117. Свински характер, можеш ли да излезеш наглава с него [прасето]! Й. Радичков, ББ, 127. Чудно ни се виждаше, че яката и припряна ханджийка, която можеше да излезе наглава и с най-тежката работа, е поискала да я отмени друг. Й. Йовков, ВАХ, 20.