НАГЛА̀ВЯМ, -яш, несв.; нагла̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Слагам, поставям наглавник на добиче. После им купил оглавници [на магаретата], та ги наглавил всички. СГ, 1894, кн. 1, 447. наглавям се, наглавя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.