НАГЛАСЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЛАСЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагласявам1 и от нагласявам се; нагласяне. Като нагласи добре пръта си, по който прокара не като мене найлоново влакно, а тънък гумиран конец,.. Пешо го постави настрана и се зае с нагласяването и на пушката си. Д. Калфов, ИТШ, 58. "Слушай, всичко това, което ми каза за "На кръстопът", ще седнеш да го напишеш. И точно така, както го предаде на мене, без никакви прибавки и нагласяване." Сб??СЕП, 28. Скритите под чужди имена действуващи лица и далечината на времето не ограничават фабулирането, търпят нагласяване и преиначаване. М. Кремен, РЯ, 33. Като имам такъв уред [вестник] и са грижам еднакво за нагласяването на българските чети,.., тогава и нашите братия сърбе щат да ни помагат по-другояче. НБ, 1876, бр. 19, 76.

— Друга (остар. и диал.) форма: наглаша̀ване.