НАГЛАСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЛА̀СЯМ, -яш, несв.; наглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Нагласявам. Дълго наглася главата му, като че ли щеше да го бръсне, а старецът всеки път покорно стоеше така, както го оставяха. А. Дончев, ВР, 251. Той [дядо Мирю] издълбаваше с ножа гнездо за капана,.. После нагласяше капана, опъваше дъгите и го покриваше със сухи листа и ситни съчки. Ем. Станев, ЯГ, 43. Баба Зефира навиваше часовника, тя го нагласяше да звъни в удобния за нея час. Ст. Мокрев, ЗИ, 20. В главния мозък се намират нервни центрове, които нагласят апетита в съответствие с нуждите на организма от храна. ЖД, 1967, кн. 12, 20. нагласям се, наглася се страд. и възвр. Кръстевица се въртеше около него и се чудеше .. как да му угоди. И това го окуражи. Той разбра, че работата се наглася и се поуспокои. Г. Караславов, ОХ I, 413. — Излез, снахо, иди се поразходи, чедо — думаше ѝ той.. Станка се смееше, благодареше му, нагласяше се набързо и излизаше. Г. Караславов, ОХ II, 469.

НАГЛА̀СЯМ СЕ несв.; наглася̀ се св., непрех. Диал. Нагласявам се.