НАГЛЕДВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЛЀДВАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагледвам и от нагледвам се; наглеждане1, нагледуване. Училищата имат нужда от нагледване и настояване, както и всяка къща. Н. Бончев, Съч. I, 103.

НАГЛЀДВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагледвам се; наглеждане².