НАГЛЕЖДАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЛЕЖДА̀Ч м. Човек, който наглежда или пази някого или нещо, полага грижи за някого или нещо; нагледвач, пазач, надзирател, надзорник. Изведнъж нарипаха; пожарникари с униформи и разни службаши с неопределени задължения, някои от които според случая и нуждите биваха и метачи, и гальотаджии, и чистачи на градските клозети, и наглеждачи на общинските жребци. Т. Харманджиев, КВ, 589.