НАГЛЕЗЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЛЀЗЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Парче трикотажен или вълнен плат, което се поставя на глезена, за да го държи стегнат. Той [Адил] шъташе из двора, а жена му, забрадена с бяла шамия, с пъстрожълта аладжа и черни сукнени наглезеници, тесаше хармана. Х. Русев, ПЗ, 150. Готови са вече масичките за всеки съдия с електрически лампички — бяла — за равна борба, червена — за победа на бореца, който има червен наглезеник и зелена — за бореца със зелен. ВН, 1958, бр. 2126, 2.