НАГНЍТАМ

НАГНЍТАМ, -аш, несв.; нагнета̀, -ѐш, мин. св. нагнѐтох, св., прех. Диал. Гнета, напълвам плътно, докрай; натъпквам. Станаха две от жените в къщата, наредиха набързо легло за тримата нови гости — груба ръбеста рогозка на пръстения под .., една обща за тримата козинява покривка и обща възглавница .., бодлива от сламата, с която беше нагнетена. Д. Талев, ГЧ, 213. Кожата ща ти одера, със слама ща я нагнета, на пазар ща я изнеса. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 135. ● Обр. Това бе моят глас, нагнетен някога в един непроизнесен стон, втвърден в буца, която носех в гърлото си толкова години. К. Георгиев, ВБ, 118. нагнитам се, нагнета се страд.

Списък на думите по буква