НАГОВА̀РЯМ

НАГОВА̀РЯМ1, -яш, несв.; нагово̀ря, ‑иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Убеждавам, склонявам някого да прави, да направи нещо; уговарям, придумвам. Ромеи го [Балдуина] наговориха да разсипе българите с коварство и меч, та да грабне короната на Бизанс и Търново да подчинии под своя власт. Н. Райнов, ВДБ, 204. Съседът му имаше две дъщери и макар да не му давах никакъв повод, той взе открито да ми наговаря да се оженя за една от тях. Сл. Трънски, Н, 28. Те [византийците] се примириха с Рим и папата написа тоя час писмо до Симеона, в което го наговаряше да остави гръците на мира. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 238.

2. Прех. Разг. Напомням често на някого за нещо неприятно, за което го смятам виновен; надумвам1, натяквам. Като разбра, че съм била на кино без нея, замълча, но след няколко дена не пропусна да ми го наговори.Веднъж съм забравил да ги поздравя за Нова година и всяка година ми го наговарят.

3. Непрех. Диал. Уговарям се; наговарям се. Стоят [две дружки], наговарят, / коя де ще иде, / та да се разбират / по бела артия, / по писано писмо. Нар. пес., СбВСтТ, 127. наговарям се, наговоря се страд. За да спечелим делото, трябва да се наговорят подходящи свидетели.

НАГОВА̀РЯМ СЕ1 несв.; нагово̀ря се св., непрех. Обикн. мн. Уговарям се с някого за нещо; разбирам се, уговарям се, споразумявам се. Наговаряме се един път .. всички ученици от нашия клас .. да не отиваме следния ден на училище. Сб??СЕП, 308. Знаеше се кои ще идат на манастира, но все пак трябваше да се наговорят. Решиха: Димо и Димовица, тя самата и Севда. Г. Караславов, С, 73. Дойдат, да речем, на седянката момци — другоселци, харесат някоя клисурска девойка, па се наговарят да я откраднат. БР, 1931, кн. 4-5, 162. Научаваме ся, че младите г-жи и г-жици в тия градове ся наговаряли да съставят изпомежду си особен род женски дружества. Лет., 1872, 263. ● Нар.-поет. Наговор се наговарям. И се наговор [козарите] наговарят / кой ще са наемне / на дърво да са покачи. Нар. пес., СбВСт, 355.

НАГОВА̀РЯМ

НАГОВА̀РЯМ2, -яш, несв.; нагово̀ря, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Казвам, изговарям много неща; наговорвам2, наприказвам, наказвам2. Лоцманът бил с рубашка. Той си облякъл сакото, поправил си прическата, вратовръзката и се приближил до Щетинина. Наговаряйки ѝ много ласкави думи за морските ѝ качества, той ѝ поднесъл шоколад. НФ, 1948, бр. 53, 3. И Петър, и Мана искаха да отидат пак в богатската къща, искаха да се срещнат с Коста, да му наговорят такива лоши думи и да разбере, че макар и да са бедни хора, не дават да бъдат подигравани. Кл. Цачев, ГЗ, 52. Когато човек нагази в дълбокото, за да търси брод, само тогава разбира силата на водата .. Още много приказки от тоя род ми наговори Иван. А. Гуляшки, ЗР, 276. Предложете на селянина най-лесните средства, които се отнасят само за неговото улеснение,.. той ще захване да си зачесва врата и ще наговори сума глупешки извинения. Ил. Блъсков, Китка V, кн. 14, 48. наговарям се, наговоря се страд. При спречкване често пъти се наговарят доста излишни неща.

НАГОВА̀РЯМ СЕ2 несв.; нагово̀ря се св., непрех. Говоря до насита; наговорвам се, наприказвам се. Сега отново сме се събрали, та затова не можем да се нагледаме, да се наговорим, да си разправим всичко. П. Велков, СДН, 217. След като се наговореше, като се навикаше, уморяваше се и ставаше мълчалив. Й. Йовков, ЖС, 197. Но скоро, / само след месец, ще съм у дома / и до насита ще се наговорим. Е. Багряна, ПЗ, 102.

Списък на думите по буква