НАГОДИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГО̀ДИНА нареч. Диал. Догодина. Замахнова три пати [на Бъдни вечер] каде дръвото, уж да го отсече, другият му се моли да го не сече и казова; недей го сече! То ще роди нагодина (ще върже много плод). СбНУ VIII, 3. Чакай ма, Янко, чакай ма, либе, / от таз година до нагодина. Нар. пес., СбВСтТ, 996. Либи ме, Радо, лъга ме, / тая бе третя година, / лани ме лъга за една, / сега ме лъжеш за нагодина. Нар. пес., СбВСтТ, 675.