НАГОЛЕМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГОЛЕМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наголемѐя, -ѐеш, мин. св. наголемя̀х, прич. мин. св. деят. наголемя̀л, -а, -о, мн. наголемѐли и (остар. и диал.) наголемя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Ставам голям или по-голям; увеличавам се, уголемявам се, нараствам. Противоп. намалявам. Па току забележваш, че това, що те мъчи и наляга, е собствената ти глава, която расте, наголемява и става толкова тежка, щото не можеш да я удържиш. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 235. Пловдивските хълмове се видят далеко пред нас, постоянно растят, наголемяват и все по-ясно и по-ясно се очертават. К. Величков, ПССъч. I, 50. Той беше силно развълнуван и често поглеждаше мъглата, която наголемяваше. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 181. То се знае, че желязото като е изменило естеството си, наголемило е на тежина. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 43.

НАГОЛЕМЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; наголемя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Започвам да се държа високомерно, надуто; възгордявам се, надувам се. В началото като пристигна, беше уж по-кротък. Държеше се добре .., крадците, комарджиите и леките жени преследваше, но полека-лека се наголеми, прехвърли тежката работа на старшията Пеня, а за себе си остави само леките жени. Чудомир, Избр. пр, 213. Даде Господ българину / да царува, да богува / ала не знай българина / да царува, да богува / българинът са наголеми, / че не знае како прави. Нар. пес., СбНУ ХХV, 143.