НАГОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГО̀РЕН, -рна, -лно, мн. -лни, прил. Разг. 1. Нанагорен. А аз ви помня [пътищата] още не съвсем спретнати .., да завивате сетне под стари изкорубени върби и да поемате косо през нагорното стърнище, вместо да прехвърляте пряко височината. К. Константинов, П, 8. Той сам подкарва конете отвреме-навреме с обикновените си любезности — пътят е нагорен. Л. Стоянов, Х, 34. Подир малко усетих, че изминах най-крутата стръмнина, и пак мястото беше нагорно. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49. И тръгнах по нагорния асфалтов криволак. Е, 1981, бр. 1085, 49.

2. Като същ. нагорно<то> ср. Нагорнище, нанагорнище, стръмнина. Противоп. надолно, нанадолно. — Какво ми се чудите? Вървя си като едно време по нагорното, макар куршум да не ме гони вече... Ст. Станчев, НР, 150. Пътят беше извил неусетно по хълбока на един баир и сега воловета опъваха шии по нагорното. Н. Тихолов, ДКД, 17.