НАГОРЕЩЀН

НАГОРЕЩЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нагорещя като прил. 1. Който е силно нагрят, който има много висока температура; нажежен, горещ, сгорещен. Пролети, когато пекнеше слънце, той излизаше пред вратата, лягаше на нагорещените плочи и се печеше цял ден на слънце. Елин Пелин, Съч. III, 84. Градината беше богато разцъфнала, благоухаеща и рояк пчели жужаха из нагорещения въздух. П. Михайлов, МП, 85. Земната кора е била още сравнително тънка и нагорещена, по нейната повърхност са се намирали някои съединения на въглерода в различни метали. К, 1963, кн. 7.

2. Прен. Който е изпълнен с голямо напрежение, възбуда; нажежен. Атмосферата бе

твърде нагорещена, за да има нужда да се разпалва още. М. Кремен, Б, 177. Светлоокият мъж долови нагорещената разправия, но се престори, че нищо не вижда. Вл. Полянов, БВП, 11.

Списък на думите по буква