НАГОРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГОРЧА̀ВАМ¹, -аш, несв.; нагорча̀, ‑ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Нагарчам. Тя изпи съдържимото на бавни глътки, но до дъно. Само в края малко смръщи веждите си. — Нагорчава, повече нищо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 41. — Рядко купувам хляб от столицата, но тука хлябът загуби естествения си цвят, почна вече да нагорчава. Ст. Мокрев, ПСН, 57.

НАГОРЧА̀ВА МИ несв.; нагорчѝ ми св., непрех. Нагарча ми. — Не напомняй! Нагорчава ми от тези спомени! Кр. Белев, РСК, 69.

НАГОРЧА̀ВАМ², -аш, несв.; нагорча̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане горчиво; вгорчавам, вгорчивям. Той нагорчаваше ръцете си със стъблата му [на пелина] и тъй дълго възпрян стоеше там да ги мирише. П. Тодоров, И I, 129. нагорчавам се, нагорча се страд.