НАГОСТЯ̀ВАМ

НАГОСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нагостя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Гостя, гощавам колкото трябва, до насита; нахранвам, нагощавам. Нощувах в едно от селцата. Нагостиха ме по царски. К. Петканов, ЗлЗ, 142. Бабата посрещнала момчето, нагостила го с попара, постлала му да спи в колибата. А. Каралийчев, МО, 6. — Че с какво можеш да ни нагостиш ти! Зелева чорба, картофена яхния... Това за пътници хора ли е! Ст. Дичев, ЗС I, 80. Станка изтича у чичови си Кирови и каза на чича си, че имат гостенин и че трябва да го нагостят. Г. Караславов, ОХ I, 415. ● Обр. Зад гърба на побледнелия подпоручик се показваше рошавата главица на Илийковата щерка.. — Или ще я вземеш за жена, или ще те нагостя с глигански сачми. Д. Вълев, З, 193. Атакувайте ни! Подраскайте малко по стръмнината, пък ще видите с какво ще ви нагостим! П. Вежинов, ЗЧР, 220. — Ама накрая и на мен не ми простиха... нагостиха ме здравата... един куршум ме парна по главата. Ив. Мартинов, ДТ, 246. нагостявам се, нагостя се страд.

НАГОСТЯ̀ВАМ СЕ1 несв.; нагостя̀ се св., непрех. Гостя се, гощавам се до насита; нахранвам се. Щом ѝ [на лисицата] поднесохме кокошката, очите ѝ засвяткаха. .. Искаше да хване пернатата и да се нагости с кокоше месце. Ил. Блъсков, ДБ, 25.

НАГОСТЯ̀ВАМ

НАГОСТЯ̀ВАМ СЕ2, -аш се, несв.; нагостя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Нагостувам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква