НАГОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГОТА̀ ж. Остар., понякога поет. Голота. С думи, които възбуждат състрадание, той изобразил печалната си съдба и я молял да му даде малко платно да покрие наготата си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 110. А тя [Фрина], надвластна в свойта нагота, / сияеше во златолунний блясък / изправена. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 43. Сами свалихме ний венците свои / и смутно спряхме — жад и нагота. Д. Дебелянов, С 1946, 67.