НАГОТВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГО̀ТВЯМ1, -яш, несв.; наго̀твя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Готвя, приготвям ястие, докато стане готово; сготвям. — А бе къде се губиш? Всичко е готово, ела да ни кажеш как да наготвим рибата. Ц. Гинчев, ГК, 59. — Я дръж, кумче, ти оттук, аз оттам, дано уловим лисицата, да я наготвим в паницата, да нагостиме кумицата. П. Р. Славейков, БП II, 5-6.
2. Рядко. Готвя, сготвям голямо количество ядене или много различни ястия. Стрина Венковица, според както си обича и както ѝ иде отръки, бе наготвила много и хубави гозби. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 196. Наготвиха много ядене и го дадоха на Тиковото семейство за бог да прости. Й. Радичков, СР, 128. наготвям се, наготвя се страд. Какво може да се наготви за един час, ако не таскебап? И вкусно, и лесно! Д. Немиров, Д №9, 47. Той научи, че баща ѝ още от заранта бил наредил да се наготви специален обед. А. Гуляшки, МТС, 81. наготвям си, наготвя си възвр.
НАГО̀ТВЯМ2, -яш, несв.; наго̀твя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Приготвям, подготвям. Ний оттука като наготвим друг пръстен, ще дойда сам, за да ви го донеса. АНГ I, 107.
2. Приготвям много неща или нещо в голямо количество. "Раснах си, Пене, пораснах, / ../ мама ми дари наготви, / я сакам да се оженим." Нар. пес., СбНУ XLIX, 130. наготвям се, наготвя се страд. Пратете ми пръстена си, за да стане годявката ви, и като ся наготви и оттука други пръстен, ща ви го пратя, за да бъдете и вие уверени, че е свършено. АНГ I, 106. Наутре тие искат позволение да си отидат. Нягиш .. повелява да им ся наготвят писмата. Г. Кръстевич, ИБ I, 267. наготвям си, наготвя си възвр. Поломи ги [глинените съдове] на чирепи, па облепи всички чирепи с различни състави, които сам си беше наготвил. Й. Груев, ССП (превод), 70.
НАГО̀ТВЯМ СЕ несв.; наго̀твя се св., непрех. Остар. и диал. Приготвям се, подготвям се. Сички събрани, като го видяха, посбутаха са и са наготвиха да му станат на крака. Ил. Блъсков, ЗК, 19. Часът минуваше пет по турски, когато ние са наготвихме вече да тръгваме само с един водач. З. Стоянов, ЗБВ I, 203-204.