НАГОТОВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГОТО̀ВО нареч. Без да са положени усилия, труд (от страна на този, който взема, получава или използва нещо). Към ония.., които очакват наготово да получат свободата, без да вземат участие в борбата, Апостолът е неумолим. Ив. Унджиев, ВЛ, 200. Не си давам чедото на човек, който седи без работа и яде наготово. К. Петканов, В, 135. Човек трябва сам да си вземе хубавото от живота. Никой няма да му го даде наготово. И. Петров, НЛ, 260. — Всяко нещо, което не е плод на нашите усилия, а иде наготово, за мене е случайност. А. Гуляшки, Л, 276.