НАГРАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГРАДЯ̀ВАМ1, -аш, несв. (остар.); наградя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Награждавам. В ума му се е втълпило, че е проливал кръв за България, и навред се оплаква, че отечеството не го наградявало за заслугите му. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 15. Сам Мохамед се занимаваше с поезията и наградяваше богато и народните, и другоземните поети. С. Бобчев, СОИ (превод), 81. Господ секиму ум и разум да дава .., секиму според работите,.., според добрите пожелания да го наградява и да му помага. ВЦ, 1888, кн. 20, 34. наградявам се, наградя се страд., възвр. и взаим. Как могат са подобри средствата на селските училища, щото да са наградява трудът на по-достойните учители? Лет., 1876, 174.