НАГРАЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГРА̀ЖДАНЕ¹, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от награждам¹ и от награждам се; награждаване, наградяване¹.

НАГРА̀ЖДАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от награждам2 и от награждам се; наградяване2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.