НАГРАМАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГРАМАДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; награмадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. 1. Натрупвам нещо на куп, на грамада; накамарявам, накамарчвам, струпвам. Сложиха тогаз [костите на юнака] във урна от злато / и я отгоре покриха с меко сукно червено, / па я в яма дълбока спуснаха, а пък въз нея / награмадиха тогава камъни едри, безбройни / и му паметник дигнаха. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 74.

2. Пълня, напълвам в голяма степен, с връх (някакъв съд); отрупвам. Запристигаха за мене една след друга награмадени чинии: желирани макарони с месо и сос. Ал. Гетман, ВС, 23. Отваряше [агрономът] някой кошер, преглеждаше разсеяно рамките, награмадени с мед. О. Василев, Т, 130. награмадявам се, награмадя се страд. Скоро край засеката се награмадиха различни оръжия на отделни купчини, тъй както искаше Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 257.

НАГРАМАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; награмадя̀ се

св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Трупаме се, натрупваме се на куп, на грамада много или всички; накамарчвам се, накамарявам се.