НАГРЕБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГРЀБВАМ, -аш, несв.; нагреба̀, ‑ѐш, мин. св. нагрѐбах, св., прех. 1. С гребане1 вземам, сипвам някакво или цялото количество от нещо. Пъдарите нагребаха в чувалите смляното брашно. Ст. Даскалов, БМ, 41-42. Наблизо се намира кладенец, на който често пъти е пристигал да нагребе вода за чифлика самият Толстой. А. Каралийчев, С, 132-133. Нагреба набързо чаша червен пипер и изтича у етърва си. Г. Караславов, ОХ IV, 28. Иди, Тодорке, в мазата, / у мазата брашно нагреби. Нар. пес., СбВСтТ, 421.
2. Гребвам, загребвам2. Още Лазар не нагребал първата лъжица — малката жена скочи. — Хвала Богу! Ка щях да забравя, Лазаре! Получихме писмо. А. Каралийчев, ПГ, 50. Калта по дъното беше студена, мека и мазна като масло .. и той изпитваше истинска наслада, като я нагребваше с шъпи някъде изпод водата. И. Волен, МДС, 98. нагребвам се, нагреба се страд.