НАГРО̀ЦВАМ, -аш, несв.; нагро̀цам, ‑аш, св., прех. Диал. Намразвам; нагрозявам1, нагрочвам. нагроцвам се, нагроцам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.