НАГРОЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГРО̀ЧВАМ, -аш, несв.; нагро̀ча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Настройвам се враждебно към някого; намразвам, нагроцвам, нагрозявам1. Странно точен / тоз път бе българинът, тъй нагрочен, / че не познавал ред. К. Христов, ЧБ, 208.

2. Намръщвам (лице, чело). нагрочвам се, нагроча се страд.

НАГРО̀ЧВАМ СЕ несв.; нагро̀ча се св., непрех. Диал. Намръщвам се, навъсвам се, начумервам се. — Кръстнице, да не те е заболяло зъб, та така много си се нагрочила? К. Петканов, ЗлЗ, 198.