НАГРУБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГРУБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нагрубя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Казвам, наговарям някому грубости, обидни думи. Когато се разсърдеше, той я [жена си] нагрубяваше, шибаше я безмилостно с най-обидните прозвища, гледаше я презрително. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 152. Стана още по-нервен и избухлив,.. Скарваше се за дреболии, нагрубяваше и никой не можеше да излезе насреща му. И. Петров, НЛ, 165. — Тъпичък си и много искаш да знаеш — още един път нагруби Мечков работника... Д. Кисьов, Щ, 132. Във всеки случай не го нагрубих, не го нарекох кой знае какъв. Д. Калфов, Избр. разк, 19. нагрубявам се, нагрубя се страд. и взаим. Двама младежи се нагрубяват и си хвърлят обидни думи. М. Кремен, СС, 137. Грозно е да се нагрубява такъв кротък човек.