НАГРЪДКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГРЪ̀ДКИ мн., ед. (рядко) нагръ̀дка ж. 1. Предна част на риза от народна носия или самостоятелна част от специално облекло, която покрива гърдите и се отличава по украса или цвят; нагръдник. Тясно, черно сукманче, обточено с алени гайтани, стяга тънка половина,.. Леко се повдигат кенарени нагръдки, отрупани с тантели... Елин Пелин, Съч. V, 90. Той [сукманът] откривал високите ѝ гърди, които били покрити само с едни тънки копринени нагръдки. Л. Каравелов, Съч. II, 63. Майка ѝ я беше изучила да шие хубави кенета на женски поли, нагръдки и ръкави. Т. Влайков, Съч. II, 105. Около него [свещеника] и от двете страни стояха такожде на колене двама млади анагности в морави мантии с бели нагръдки. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.

2. Рядко. Нагръдник (в 3 знач.). Андрей съзря, че имаше под връхната си черна дреха червена броня (нагръдка) и железен шлем закопчан. Р. Блъсков, ТПД (превод), 99.