НАГРЪДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГРЪ̀ДНИК, мн. -ци, м. 1. Предна част на риза от народна носия или самостоятелна част от специално облекло, която покрива гърдите и се отличава по украса или цвят; нагръдки. Погледнете оная чипа, червенобуза и хубава вакарелка с гиздава зелена забрадка, с широко изкроен, накичен с бели тантели нагръдник. Ив. Вазов, Съч. IХ, 206. Откъм село се задавал Росен с голям, преголям бъкел на рамо. Бялата му риза греела с нашития си нагръдник. Н. Каралиева, ЗБ, 22. // Горна част на гащеризон, покриваща гърдите. От стъклената будка на бензиностанцията изскокна едно момиче с алени, сякаш току-що нашамарени бузи и издута пазва под синия нагръдник на панталона. С. Северняк, ВСД, 81.

2. В миналото — част от облеклото, която имитира риза, като се прикрепва на врата и покрива гърдите под сако. Удобството на тая връхна дреха е, че може да закрие нечистия нагръдник (по стар навик даскал Мотю не носи риза, а нагръдник). М. Кюркчиев, ВВ, 95. После се появи Христакиев в смокинг, със снежнобял нагръдник и черна папийонка. Ем. Станев, ИК I и II, 212. Останалите мъже .. с широкоизрязани и бели като сняг нагръдници, нетърпеливо се разхождаха из салона и пушеха. Й. Йовков, Разк. I, 172.

3. Част от защитно бойно или друго специално облекло или снаряжение, която покрива гърдите и служи за предпазване, обикн. от хладно или огнестрелно оръжие, от удавяне и др. От седем хиляди конници пет хиляди притежаваха ризници, шлемове и наколенници, а две хиляди бяха само с шлемове и нагръдници. А. Гуляшки, ЗВ, 59. Тези, които щяха да бъдат принудени да се уловят за въжените халки на сала, можеха да се държат над водата и със спасителните си ризи. Те представляват големи коркови нагръдници, които се завързват с въжени колани и токи на гърба. Г. Белев, КВА, 325. Когато стъпихме върху палубата на "Първи май", младите водолази тъкмо обличаха своя другар.. Завинтиха нагръдника. Наложиха му телефонното боне. ОФ, 1950, бр. 1858, 2. // Част от амуницията, сбруята на кон или (по-рядко) друго животно, която покрива гърдите и служи като предпазно средство в бой или за украса. Докато всеки византийски войник беше облечен в желязо, дори конете им имаха защитни нагръдници, от трима български войници само един беше в пълно защитно облекло. А. Гуляшки, ЗВ, 116. Казасите изработваха от коприна, лен и мека вълна различни луксозни украшения: гемове, дизгини, нагръдници, подопашници и колани за конете. Д. Казасов, ВП, 41. Охраненият хубав сокол с очистени пера и нагръдник от скъпо кадифе, изнизано с бисери, седеше на ръката му. Ст. Загорчинов, ДП, 298.

4. Прен. Петно с различен цвят от основния върху гърдите на птица или животно. Ако главата [на стърчиопашката] е сивкава или кафеникава .., то подбрадието е бяло или белезникаво и обагрено отдолу с .. плътно черен нагръдник. Ц. Пешев и др., ФБ, 159.