НАГРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; нагъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нагъ̀рнат, св.,
прех. Остар. и диал. 1. Нападам1 нещо, нахлувам някъде, обикн. за да грабя, убивам, завладявам. Този техен успех ги насърчи и те тръгнаха по-тататък: минаха през Балкана и нагърнаха Тракия. М. Дринов, ППБН, 8. След това те минуват през Балкана и отведнъж нагръщат Пловдивската област, а след покоряването и на нея простират властта си до византийската граница. ПСп, 1876, кн. 11-12, 105. — На "Обзор" телеграфират из Видин, че 6. и 9. сръбски баталиони разбили турците, които нагърнаха Зайчар. НБ, 1876, бр. 30, 118. // Спускам се върху някого, връхлитам някого; нагрибам, насмитам, насвивам, нагъвам1. Нагърнаха ме кучетата. Н. Геров, РБЯ III, 138. Нагърна ме да ми се кара. Н. Геров, РБЯ III, 138.
2. Непрех. Влизам, навлизам, нахълтвам някъде, в нещо. Ралчо нагърна в гората и развеселено извика. Ст. Даскалов, СЛ, 10. Кооператорите нагърнаха в блока, .., почнаха да повалят житото на ръка. Ст. Даскалов, СД, 522. // Прех. Поемам, отправям се някъде, по нещо; хващам. Нагърна щем Стара планина и видя щем далече ли е. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 138.
3. Прен. Натискам (в 5 знач.) някого; заставям, принуждавам, назорвам, притискам. нагръщам се, нагърна се страд. от нагръщам в 1 и 3 знач.