НАГУРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГУ̀РКВАМ, -аш, несв.; нагу̀ркам, ‑аш, св., прех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. Нагъвам (в 3 знач.); налягам1, натискам, насвивам, награчвам, награквам. Нагуркаха ме и аз, какво да чиня, направих го. Н. Геров, РБЯ III, 139. нагурквам се, нагуркам се страд.
НАГУ̀РКВАМ СЕ несв.; нагу̀ркам се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. 1. Влизаме, напъхваме се някъде мнозина или всички. С тия чародейски думи хитрият старец ни поведе към брега, при ладията си.. Ние се нагуркахме в нея, старецът седна на носа да гребе. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 180. // Влизаме, напъхваме се във вода, водоем.
2. Събираме се, обикн. за да извършим, да направим нещо. Да се нагуркаме да си изградим църква. Н. Геров, РБЯ, 139.