НАГУ̀РКВАМ

НАГУ̀РКВАМ, -аш, несв.; нагу̀ркам, ‑аш, св., прех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. Нагъвам (в 3 знач.); налягам1, натискам, насвивам, награчвам, награквам. Нагуркаха ме и аз, какво да чиня, направих го. Н. Геров, РБЯ III, 139. нагурквам се, нагуркам се страд.

НАГУ̀РКВАМ СЕ несв.; нагу̀ркам се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. 1. Влизаме, напъхваме се някъде мнозина или всички. С тия чародейски думи хитрият старец ни поведе към брега, при ладията си.. Ние се нагуркахме в нея, старецът седна на носа да гребе. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 180. // Влизаме, напъхваме се във вода, водоем.

2. Събираме се, обикн. за да извършим, да направим нещо. Да се нагуркаме да си изградим църква. Н. Геров, РБЯ, 139.

Списък на думите по буква