НАГЪ̀БВАМ, -аш, несв.; нагъ̀бна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Подпухвам, кръвясвам от удар с нещо тъпо; нагъбнувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.