НАГЪЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ГЪЛ, -гла, -гло, мн. -гли, прил. 1. Крайно нахален, безочлив, безсрамен. В него имаше такава сила и достойнство, че дори наглите боляри, загубили мярка от богатство и власт, се смиряваха и навеждаха глави пред погледа му. А. Дончев, СВС, 62. Това беше един нагъл пияница, гаден и мръсен побойник, който предизвикваше младежите и девойките по сборове и седенки. Ст. Даскалов, СЛ, 81. Догадките се въртяха главно около това, от кого Домна е бременна. Тя беше толкова нагла, че и отношенията си с мъжете не прикриваше. Б. Болгар, Б, 118.

2. Който съдържа или изразява крайно нахалство, безочие, безсрамие; безочлив, арогантен. Кандов протестираше из прозорците за това нагло посегателство въз свободата му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 152. В горния край на градеца израсна първата шперплатна фабрика .. И тогава почна първата, най-хищна и най-нагла експлоатация на горите. Н. Тихолов, ДКД, 67. Мъжете винаги я измерваха с нагли погледи, засукваха мустак и въздишаха. Д. Спространов, С, 157. С вуйчо си той не можеше да общува. Последният го отблъскваше с миналото и настоящето си, отблъскваше го с тъмната си душа, с наглата си усмивка. Кр. Велков, СБ, 47.

3. Остар. Книж. Остър, рязък. Конете припкаха изново по шосето. Тук то правеше нагъл завой наляво. Ив. Вазов, Съч. ХII, 109. От тоя ден настана нагъл прелом в руската политика: помирението между освободителката и освободените беше станало. Ив. Вазов, НО, 43. Това беше първият период от живота на българската държава. В него се съглеждаше едно нагло, почти неестествено израстване. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 121.

— От рус. наглый.