НАГЪЛТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЪ̀ЛТВАМ, -аш, несв.; нагъ̀лтам, ‑аш, св., прех. 1. Гълтам изцяло, напълно и

набързо нещо, някого, известно количество или всичко; глътвам, поглъщам. Тя [боата] обикновено хваща само такива животни, които може да нагълта цели. М. Марчевски, ТС, 44. Фатма искаше да му помогне в обличането, но той нетърпеливо я възпря. Облече се набързо, прав нагълта яденето и премина в работната си стая с почти бодра стъпка. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 443. Веднъж плувахме заедно навътре в морето.. Момчето така се изплаши, че нагълта вода и започна да се дави. Н. Драганов, ТМС, 38. Патараче патарака, / със широко клюнче трака, / .., / хваща жабчета и глисти / и нагълтва де що хване — / иска едричко да стане. Чичо Стоян, ЧК, 59.

2. Прен. Разг. Възприемам, усвоявам в голям обем, голямо количество знания, думи, информация и под. Той беше се ровил в разни енциклопедии и беше нагълтал от там най-различни, откъслечни и несистемни познания. Г. Караславов, Т, 9. Тия думи, които той бе нагълтал по събранията, тя не можеше да ги смеле и изрече, камо ли да ги напише. Ст. Даскалов, СЛ, 371. нагълтвам се, нагълтам се страд.

НАГЪ̀ЛТВАМ СЕ несв.; нагъ̀лтам се св., непрех. 1. Гълтам, поглъщам много, голямо количество от нещо. Ами Михалчо, на Сукмангоговица момчето... Отдавна беше това,.., ама добре го помни. То пък се нагълтало с татул. Г. Караславов, Тат., 110. Те [петлетата] биеха с човките си в каменните плочи и се нагълтваха покрай зърната и с песъчинки. Ст. Даскалов, ЕС, 210. Син на миньор, той бе прекарал детството си всред миньорите, бе се нагълтал с въглищен прах. Ив. Мартинов, М, 75.

2. Гълтам до насита. Нощно време идваха и най-тежките преспански бейове, да опитат и те късметя си, да се нагълтат от проклетото забранено питие. Д. Талев, ПК, 130. Калин дотърча откъм огъня, като ближеше своята дървена лъжица, омазана с каша.. Отзад хусарите се присмяха: — Нагълта се като патка с гореща каша. Ст. Загорчинов, ДП, 318. Ние не можем да му се нарадваме [на поточето], не можем да се нагълтаме със студената му водица. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 70.

3. Прен. Разг. Възприемам, усвоявам в голям обем, голямо количество знания, идеи и под. Един ден, когато вече се беше доста нагълтал [началникът] с теория,.., започна. А. Станоев, П, 58. ● Обр. — Ще отида да поговоря с него. — Иди, иди се нагълтай с мътилка — засмя се професорът. М. Марчевски, ТС, 64.