НАГЪРБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; нагъ̀рбя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вземам нещо на гръб, натоварвам нещо на гърба си, обикн. за да го нося; нагърбям. Колата спря под хамбара и тя сама нагърби чувалите. Ст. Даскалов, СД, 534. На другата заран вуйчо Божко нагърби малкия кош и излязоха с жена си да окършат кукуруза. Ил. Волен, БХ, 14. С нова радост берачки щат дигна косери.., яки мъже ще нагърбят хутии [чебъри] и в трема ще рукне от линовете обилна шира. П. Тодоров, И I, 14.
2. Разг. Натоварвам някого с някаква работа, задължение. — Няма да се противим на бати Апостола. Нагърбили сме го работа да ни върши, ще му се покоряваме! Д. Немиров, Б, 71. — Твоите отроци и тези мизийци без нужди ли са? Ти си ги нагърбил с четири дни тегоба, отнел си им всичкото време. М. Смилова, ДСВ, 22.
3. Непрех. Разг. В съчет. с въпрос., неопр. или отриц. местоим. в дат. или с предл. на. Засягам някого, причинявам някому неприятност с поведението си, с постъпките си; накривявам. Южани буйни, българи и сърби, / не сте ли вие кръв една? / Що тез / вражди вековни? На кого нагърби / славянинът със тях? К. Христов, Избр. ст, 228. Ако са сърди, кому ще нагърби. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 23. нагърбвам се, нагърбя се страд. от нагърбвам в 1 и 2 знач.
НАГЪ̀РБВАМ СЕ несв.; нагъ̀рбя се св., непрех. 1. Навеждам се, привеждам се така, че гърбът ми изпъква нагоре, обикн. при извършване на някаква работа; изгърбвам се, прегърбвам се, нагърбушвам се, нагърбям се. — Я да видя, не мога ли го [коша] премести! Нагърби се, протегна през рамо жилавите си ръце и го вдигна на гръб. А. Каралийчев, ПС III, 152. Изпрегна воловете .. и като се нагърби, сне чувалите един по един. Ц. Гинчев, ГК, 46. И той се нагърби до зида. Ив. Вазов, СбНУ II, 65.
2. С предл. с или следв. подч. изр. със съюз да. Поемам задължение, заемам се да извърша нещо, обикн. трудно или неприятно; наемам се1. Аз се нагърбвам с тази отговорна задача. Б. Шивачев, Съч. I, 65. Работниците .. се нагърбвали да работят и за своите другари, които се бият на фронта. Г. Караславов, Избр. съч. III, 44. — Трябваше да се намерят пари за оръжие и не зная кой друг можеше да се нагърби с това освен мене! Ст. Дичев, ЗС I, 422. Рече ли човек да се нагърби с такава работа, трябва веднага и да заработи. Т. Влайков, Съч. III, 246.