НА̀ГЪРБЕ

НА̀ГЪРБЕ нареч. Диал. На гръб. Нека помнят хубаво българите каква е цената на жената: .. тя маже къщата и кърпи чорапи, тя .. жъне и носи дърва нагърбе от гората. Н. Бончев, Съч. I, 59. Баща ѝ сега носи нагърбе дърва от гората. Т. Влайков, Съч. III, 271.

Списък на думите по буква