НАГЪРБЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЪ̀РБЯМ, -яш, несв. (рядко); нагъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Нагърбвам. нагърбям се, нагърбя се страд.

НАГЪ̀РБЯМ СЕ несв. (рядко); нагъ̀рбя се

св., непрех. Нагърбвам се. — Изглежда, че не е чужд човек — .. — Трябва внимателно да се отнасяме към него. Пък и в Устово да пишем, няма да е лошо. Аз се нагърбям за това. А. Михайлов, ДШ, 61. Ето доколко е реална и национална политиката на г‑на Стамболова и тя волею и неволею се налага на всяко правителство, което се нагърбя да води съдбините на отечеството. С, 1894, бр. 1487, 2.