НАГЪ̀РНУВАМ, -аш, несв.; нагъ̀рна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нагърнат, св., прех. Диал. Нагръщам. нагърнувам се, нагърна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.