НАГЪСТО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЪ̀СТО нареч. 1. Много близо един до друг или едно до друго, без разстояние или на малки разстояния, с малки празнини и свободни пространства между отделните елементи на дадено множество от хора, животни или предмети. Противоп. нарядко. Толкоз много бяха лястовичките и тъй нагъсто една до друга бяха накацали, че жицата беше увиснала и натежала като броеница. Й. Йовков, ВАХ, 114. Хижите бяха пръснати из цялата поляна на оброчището, ту по-нагъсто, ту по-нарядко. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 128. По полето бяха пръснати доста нагъсто около седемдесет села и чифлици. Д. Талев, ПК, 368. Струпани нагъсто пред вратата на печатницата в часа, когато вестникът излиза от машините, стотина вестникопродавци .. чакаха нетърпеливо разпоредителя на вестника. М. Кремен, РЯ, 216.

2. На малки, къси интервали, междини от време; начесто. Противоп. нарядко. През прозореца Василена видя няколко звезди, чу как нагъсто, многогласно подсвирваха щурци. Й. Йовков, АМГ, 106.