НАДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДА̀ВАМ1, -аш, несв. и св.; нада̀м, нададѐш, мин. св. нада̀дох, прич. мин. св. деят. нада̀л, св., прех. Давам много неща или голямо количество от нещо. Стрина Венковица ѝ подава китка цвете. И други комшийки ѝ надаваха цветя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 302. Така с думи роднините и съседите много полезни съвети му надали, но с работа никой не помогнал на изпадналий человек. Т. Икономов, ЧПГ, 37. надавам се, надам се страд.
НАДА̀ВАМ2, -аш, несв.; нада̀м, нададѐш, мин. св. нада̀дох, прич. мин. св. деят. нада̀л, св., прех. В съчет. със същ. като глас, вик, звук и под. Започвам да издавам звук, да осъществявам действието, изразено със съществителното. Тя нададе слаб вик, тялото ѝ потрепера, а очите ѝ се разшириха от ужас. Д. Димов, ОД, 28. Наблизо до тях кацаха хиляди диви патици, които надаваха чудновати пронизителни крясъци. Г. Караславов, ОХ IV, 71. Когато се мръкна, старият катерик дойде при Бързоходко и го предупреди, че трябва да внимава и зорко да бди. — Надавай тревога, щом видиш някой звяр да се приближава насам. Ем. Станев, ПГВ, 68-69. Вятър хладен пак лудее, / зима предвещава той — / ту заплаче, ту запее, / ту надава страшен вой. Елин Пелин, ПБ, 70. надавам се, надам се страд. Скоро откъм морските бани се нададе женски писък. Д. Калфов, Избр. разк., 164. А навън във тоя миг / в клетката на зверовете / се нададе жален вик. Ив. Радоев, КХЛ, 16.
◊ Надавам / надам ухо (уши). 1. Напрягам слуха и вниманието си, за да чуя нещо; вслушвам се, заслушвам се. Тошка мина в кухнята. Старата се залепи на прозореца, нададе ухо, но нищо не можа да чуе. Г. Караславов, Тат., 246. Двайсетина души бяха насядали в кръг, други бяха се наредили по-назад, трети се свиваха по миндерите и надаваха уши, за да не изтърват някоя по-интересна приказка. Г. Караславов, ОХ II, 546. 2. Обикн. към, на нещо. Проявявам интерес,обръщам внимание на нещо. Дона започна да надава ухо към външния свят. Д. Талев, И, 365. Великият войвода им помагаше, колкото беше възможно да се помага, и дори не надаваше много ухо на оплакванията на окрадени граждани. Д. Талев, С II, 282.