НАДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀ДАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Надявам се, очаквам; надея се, надеям се, назирам се. Взехме гола стая на кирия, с две столчета и една софрица, но нали чукът беше в ръката — надах се да спечеля и за къща, и за маса, че и за тюфлеци да артиса. Н. Хайтов, ДР, 33. — Кажи ми ти как тръгна работата на село? — А бе всички се надаме да тръгне! — заговори снишен към него Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 69. — .. Момчето си знае работата, ама отде да знаеш, то човек кога най не се нада, тогава го спохожда злото. В. Нешков, Н, 241. Първи ми петли пропяха, / първо се либе не враща. / Я му се надам да дойде, / оно хабер ми допраща. К. Христов, СК, 27.