НАДАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДАРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надаря като прил. Който има дарба, талант, който притежава големи способности за творческа работа в някаква област; даровит, талантлив, способен. Тя го смяташе за много умен, за много начетен, за много надарен и вярваше, че по ученост той ще надмине баща си. Г. Караславов, ОХ I, 190. Масалитинов бе вече познат на българската публика като изключително надарен актьор. Ив. Димов, АИДЖ, 72. Както всяка богато надарена натура, тя имаше множество лица, множество образи. Б. Шивачев, Съч. I, 151. — .. Ти знаеш, че аз обичам надарените хора. Д. Немиров, Б, 87-88.